Patrizzia (Надежда Ангелова)
2310 18282
29.01.2025 г., 17:30 ч.

На парсеци от людското безумие 

  Поезия » Философска
84 3 6

Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.

 

Преглъщам ги с кафето черно думите,
цветята са изкуствени. Е, да.
Аз млъквам. Писна ми от скудоумните,
в стиха нагарча прѝвкус на беда.

 

И изворът на времето затлачен е,
с нахални, саможиви суети...
Протрити са крилете ми от влачене,
но още мога. И ми се лети.

 

Нощта ще дойде. Отново новолуние.
Аз – бяла сова, пак ще полетя.
На парсеци от людското безумие,
звезди ще бъдат моите цветя.

 

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??