22 нояб. 2017 г., 02:05

Пустинни сълзи 

  Поэзия » Другая
2472 10 20

/на Тихчо/

 

Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето.
Плаче ли? Сухи сълзи
рони, но никой не вижда.
Като в пустиня върти
вятърът бури нечисти.
Вие въз дюни, крещи,
трупа безмълвия – бездни.
Може ли да полети,
птица вградена във сенки.
Пак да разтвори крила,
песен, без дъх, да извие,
та с натежали слова
пустинни сълзи да изтрие.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??