Пустинни сълзи
/на Тихчо/
Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето.
Плаче ли? Сухи сълзи
рони, но никой не вижда.
Като в пустиня върти
вятърът бури нечисти.
Вие въз дюни, крещи,
трупа безмълвия – бездни.
Може ли да полети,
птица вградена във сенки.
Пак да разтвори крила,
песен, без дъх, да извие,
та с натежали слова
пустинни сълзи да изтрие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
