Nov 22, 2017, 2:05 AM

Пустинни сълзи 

  Poetry » Other
2672 10 19

/на Тихчо/

 

Моето мило дете. Няма го.
Нейде е в небитието.
Къса парче по парче
страшният писък сърцето.
Плаче ли? Сухи сълзи
рони, но никой не вижда.
Като в пустиня върти
вятърът бури нечисти.
Вие въз дюни, крещи,
трупа безмълвия – бездни.
Може ли да полети,
птица вградена във сенки.
Пак да разтвори крила,
песен, без дъх, да извие,
та с натежали слова
пустинни сълзи да изтрие.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??