22 мар. 2020 г., 12:38  

Наркоманията

747 1 1

Дрогата често децата ни убива,

за тяхната съдба се притеснявам,

вместо младежът да се развива -

от деградацията му се ужасявам.

 

Кога ще се стресне обществото,

стига е подценявало този проблем,

ако искаме на младите доброто,

ако искаме животът им да е спасен.

 

Такава е реалността опасна,

кой се сеща тях да предупреди

за риска, за тая трагедия ужасна,

що съдбата може да им отреди?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, темата е много важна и правилна, но (много съжалявам, но никой не иска да го каже), както и в много други произведения на този автор няма литература, няма поезия. Още един път съжалявам, че трябва да кажа, каквото мисля. Явно не следва да чета тези неща.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....