Наркоманията

Poetry » Civic

740 1 1

Дрогата често децата ни убива,

за тяхната съдба се притеснявам,

вместо младежът да се развива -

от деградацията му се ужасявам.

Кога ще се стресне обществото,

стига е подценявало този проблем,

ако искаме на младите доброто,

ако искаме животът им да е спасен.

Такава е реалността опасна,

кой се сеща тях да предупреди

за риска, за тая трагедия ужасна,

що съдбата може да им отреди?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Bezzhichen (Безжичен)

Да, темата е много важна и правилна, но (много съжалявам, но никой не иска да го каже), както и в много други произведения на този автор няма литература, няма поезия. Още един път съжалявам, че трябва да кажа, каквото мисля. Явно не следва да чета тези неща.

2020-03-22T14:04:34+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0