15 мая 2013 г., 10:55

Натюрморт с чаша вино

Поэзия » Философская

740 0 3

Пред погледа на пламъка
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати
ведно с изстиналата пепел
на искрите
и второто предсърдие
завинаги затварям...
Със молива на нежността
за кой ли път контурите повтарям...
За да не дразня огъня.
Останали са въглени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bezzhichen (Безжичен)

За съжаление този голям български поет от няколко години е на по-добро място - така казват за там. Мисля, че за нас беше чест, че той публикуваше тук. Мир на душата му!
А лично аз мисля, че стихотворението му "Да поговорим" е класика в българската литература и е достойно за много преводи и изучаване в училище и в университетите!

2024-05-15T15:25:57+03:00
ljubomira (Любомира)

Рубрика "Златни фиби"

2024-05-15T11:50:15+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Нежен натюрморт, дълбоко и мъдро!

2013-05-16T09:03:50+03:00