Пред погледа на пламъка
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати
ведно с изстиналата пепел
на искрите
и второто предсърдие
завинаги затварям...
Със молива на нежността
за кой ли път контурите повтарям...
За да не дразня огъня.
Останали са въглени...
© Красимир Чернев Всички права запазени