24 янв. 2023 г., 12:01

Научих се...

486 1 0

Сега, когато те отхвърли словото

и стана паяжина в ъгъла,

дали се настани удобно

понеже аз не ти се сбъднах?

И питам се - Защо ни беше

такава мъчна хамалогия,

когато Космосът дори крещеше

във тон със нашата агония? 

А спомените ми надават вой

насред хронично неспокойствие, 

където бях фалшив герой 

на крадените удоволствия. 

За разлика от теб самата, 

аз влача тежкия хомот 

и вместо кръста ми, душата - 

изгърби я съвсем живота. 

Не си мисли, че се оплаквам! 

Любов е дума поетична. 

Научих се да не очаквам 

и още повече - да не обичам... 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов

22.01.2023

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....