24.01.2023 г., 12:01

Научих се...

483 1 0

Сега, когато те отхвърли словото

и стана паяжина в ъгъла,

дали се настани удобно

понеже аз не ти се сбъднах?

И питам се - Защо ни беше

такава мъчна хамалогия,

когато Космосът дори крещеше

във тон със нашата агония? 

А спомените ми надават вой

насред хронично неспокойствие, 

където бях фалшив герой 

на крадените удоволствия. 

За разлика от теб самата, 

аз влача тежкия хомот 

и вместо кръста ми, душата - 

изгърби я съвсем живота. 

Не си мисли, че се оплаквам! 

Любов е дума поетична. 

Научих се да не очаквам 

и още повече - да не обичам... 

 

Стихопат. 

©Данаил Антонов

22.01.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...