Сега, когато те отхвърли словото

и стана паяжина в ъгъла,

дали се настани удобно

понеже аз не ти се сбъднах?

И питам се - Защо ни беше

такава мъчна хамалогия,

когато Космосът дори крещеше

във тон със нашата агония? 

А спомените ми надават вой

насред хронично неспокойствие, 

където бях фалшив герой 

на крадените удоволствия. 

За разлика от теб самата, 

аз влача тежкия хомот 

и вместо кръста ми, душата - 

изгърби я съвсем живота. 

Не си мисли, че се оплаквам! 

Любов е дума поетична. 

Научих се да не очаквам 

и още повече - да не обичам... 

Стихопат. 

©Данаил Антонов

22.01.2023