Не искам да бъда награда, нито присъда

Поэзия » Любовная, Другая

639 0 5

Болки любовни не знам, времето дали лекува,

но идва пролетта и… някак си удобно е

да се преструваме, че все още сме влюбени.

В скута ми глава полагаш… Спокоен си,

че няма да ровя в рани, да разплитам мисли и тайни.

Нали точно от теб научих, че човешките страсти са твърде нетрайни.

Ще ме целунеш, за да утолиш моментната жажда,

а аз ще си тръгна… Щом не мога да бъда любима...

Не бива да ти се услаждам! Не искам да бъде награда, нито присъда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iren5 (Ирен)

Благодаря, Генек

2020-04-25T17:45:04+03:00
генек (Георги Коновски)

Това е жената - награда или присъда. А може и двете наедно.
Хареса ми.

2020-04-25T13:54:09+03:00
iren5 (Ирен)

Привет, момичета! Нека болката е само в стиховете, а в живота...
Нека настроението да е повече от добро,
с адреналин поне като за виенско колело
и водна пързалка
със сладост на малинова близалка.

2020-04-25T12:24:24+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Описала си финалните кадри на един тъжен филм.
Има и такива пролети. Чудно. Любовите най-често се измерват в сезони...

2020-04-24T21:17:49+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"... човешките страсти са твърде нетрайни."
Добре казано!
Поздрав!

2020-04-24T20:14:56+03:00