Болки любовни не знам, времето дали лекува,
но идва пролетта и… някак си удобно е
да се преструваме, че все още сме влюбени.
В скута ми глава полагаш… Спокоен си,
че няма да ровя в рани, да разплитам мисли и тайни.
Нали точно от теб научих, че човешките страсти са твърде нетрайни.
Ще ме целунеш, за да утолиш моментната жажда,
а аз ще си тръгна… Щом не мога да бъда любима...
Не бива да ти се услаждам! Не искам да бъде награда, нито присъда.