Apr 24, 2020, 7:43 PM

Не искам да бъда награда, нито присъда

  Poetry » Love, Other
634 0 5

Болки любовни не знам, времето дали лекува,

но идва пролетта и… някак си удобно е

да се преструваме, че все още сме влюбени.

 

В скута ми глава полагаш… Спокоен си,

че няма да ровя в рани, да разплитам мисли и тайни.

Нали точно от теб научих, че човешките страсти са твърде нетрайни.

 

Ще ме целунеш, за да утолиш моментната  жажда,

а аз ще си тръгна… Щом не мога да бъда любима...

Не бива да ти се услаждам! Не искам да бъде награда, нито присъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Генек
  • Това е жената - награда или присъда. А може и двете наедно.
    Хареса ми.
  • Привет, момичета! Нека болката е само в стиховете, а в живота...
    Нека настроението да е повече от добро,
    с адреналин поне като за виенско колело
    и водна пързалка
    със сладост на малинова близалка.
  • Описала си финалните кадри на един тъжен филм.
    Има и такива пролети. Чудно. Любовите най-често се измерват в сезони...
  • "... човешките страсти са твърде нетрайни."
    Добре казано!
    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...