Не искам да бъда награда, нито присъда

Поезия » Любовна, Друга

635 0 5

Болки любовни не знам, времето дали лекува,

но идва пролетта и… някак си удобно е

да се преструваме, че все още сме влюбени.

В скута ми глава полагаш… Спокоен си,

че няма да ровя в рани, да разплитам мисли и тайни.

Нали точно от теб научих, че човешките страсти са твърде нетрайни.

Ще ме целунеш, за да утолиш моментната жажда,

а аз ще си тръгна… Щом не мога да бъда любима...

Не бива да ти се услаждам! Не искам да бъде награда, нито присъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

iren5 (Ирен)

Благодаря, Генек

2020-04-25T17:45:04+03:00
генек (Георги Коновски)

Това е жената - награда или присъда. А може и двете наедно.
Хареса ми.

2020-04-25T13:54:09+03:00
iren5 (Ирен)

Привет, момичета! Нека болката е само в стиховете, а в живота...
Нека настроението да е повече от добро,
с адреналин поне като за виенско колело
и водна пързалка
със сладост на малинова близалка.

2020-04-25T12:24:24+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Описала си финалните кадри на един тъжен филм.
Има и такива пролети. Чудно. Любовите най-често се измерват в сезони...

2020-04-24T21:17:49+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"... човешките страсти са твърде нетрайни."
Добре казано!
Поздрав!

2020-04-24T20:14:56+03:00