13 апр. 2013 г., 13:03

Не можем ли

786 0 0

Не можем ли да бъдем себе си, 

Без разни шутовски игри?  Наистина ли трябва комикси  Да разиграваме със дни?   Навярно лесно е, когато В театър смешен и през грим  С усмивки клоунски, разляти,  Лицата лъскави кривим.   А после сваляме си маските  И грозни гледки сме без тях,  Поглеждаме насреща с ясните  Очи на стар безпътен грях.    Цинично хилим  се с покварата  На сгърчените си души. Озъбени най-вече на хората, Които всичко са за нас. Уви! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...