13.04.2013 г., 13:03

Не можем ли

787 0 0

Не можем ли да бъдем себе си, 

Без разни шутовски игри?  Наистина ли трябва комикси  Да разиграваме със дни?   Навярно лесно е, когато В театър смешен и през грим  С усмивки клоунски, разляти,  Лицата лъскави кривим.   А после сваляме си маските  И грозни гледки сме без тях,  Поглеждаме насреща с ясните  Очи на стар безпътен грях.    Цинично хилим  се с покварата  На сгърчените си души. Озъбени най-вече на хората, Които всичко са за нас. Уви! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...