Не можем ли
Не можем ли да бъдем себе си,
Без разни шутовски игри? Наистина ли трябва комикси Да разиграваме със дни? Навярно лесно е, когато В театър смешен и през грим С усмивки клоунски, разляти, Лицата лъскави кривим. А после сваляме си маските И грозни гледки сме без тях, Поглеждаме насреща с ясните Очи на стар безпътен грях. Цинично хилим се с покварата На сгърчените си души. Озъбени най-вече на хората, Които всичко са за нас. Уви!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Мирчева Всички права запазени