11 окт. 2018 г., 17:27  

Не се разкисвай пак!

1.6K 8 16

( по Р. Бърнс, "Сбогуване с Елиза")

 

Марийке!... Хайде, прав ти път!...

Парцалките вземи!...
В мен вече мислите летят
към по-щастливи дни!...

И как до днес те изтърпях -
убий ме, но не знам!...
Изпатих с теб!... Що зор видях!...
Багажът ти е там!...

Не се мотай, потегляй ти!
Мини го тоя праг!
Сълзите си ще ми спестиш!

Не се разкисвай пак!

Отлитай!...Твоето лице
изтривам го във мен!...
Дочака клетото сърце
най-сетне Видовден!...

 

-  -  -

Робърт Бърнс - Сбогуване с Елиза

Превод - Владимир Свинтила

Елиза, тръгвам аз на път

към южните страни.

След ден от теб ще ме делят

жестоките вълни.

 

И нека в мачтите със вой

бий вятърът свиреп.

Не ще откъсне нивга той

сърцето ми от теб.

 

О, сбогом, сбогом, тръгвам аз

напускам твоя праг.

Шепти във мене таен глас:

не ще се видим пак!

 

Прощавай! Твоето лице

ще бъде вечно с мен.

За теб ще бие туй сърце

до сетния си ден.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...