Не унивай!
Не искам да униваш. Не и ти.
(На мене да съм тъжен ми отива).
Ти винаги ми липсваш и боли,
това, което мъчи –
ни убива.
Умираме по малко, но живеем.
Избрах да ме изгаря любовта.
От всяка рана в пепел
тлее,
а после се възражда в красота.
На нас ще ни е топло в този огън.
(Във тебе лично ще оставя пламък).
Аз няма да съм само пеперуден спомен
и твоя сладка еротична влага.
Ще бъда по-реален в друго време –
това, в което ще сме
аз и ти
ще дишаме във ритъм,
споделено
в очите ни от радост ще вали.
Не искам да изплакваме съдбата.
Единствено тя смелите обича!
Живота е копринен и от злато
със щастие, когато ни облича!...
Danny Diester
03.12.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
...
