diesto (Danny) 7 декември 2017 г., 12:55 ч.

Не унивай! 

174 8 4

Не искам да униваш. Не и ти.
(На мене да съм тъжен ми отива).
Ти винаги ми липсваш и боли,
това, което мъчи –
ни убива.
Умираме по малко, но живеем.
Избрах да ме изгаря любовта.
От всяка рана в пепел 
тлее,
а после се възражда в красота.
На нас ще ни е топло в този огън.
(Във тебе лично ще оставя пламък).
Аз няма да съм само пеперуден спомен
и твоя сладка еротична влага.
Ще бъда по-реален в друго време –
това, в което ще сме 
аз и ти
ще дишаме във ритъм,
споделено
в очите ни от радост ще вали.
Не искам да изплакваме съдбата. 
Единствено тя смелите обича!
Живота е копринен и от злато
със щастие, когато ни облича!...

 

Danny Diester
03.12.2017

© Danny Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси_Еси (Еси) Прелестен стих, Дани! Поздравления!
  • diesto (Danny) Благодаря! Живея в илюзии. Там имам това, което реално нямам и няма да имам! Шизофренията дебне отвсякъде!
  • Plevel (Силвия Илиева) Много ми харесваш в такава светлина!
  • asizi (Nina Toshich) Много хубав, топъл и пълен с обич...

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.