diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7.12.2017 г., 12:55 ч.

Не унивай! 

  Поезия » Любовна
1012 8 5

Не искам да униваш. Не и ти.
(На мене да съм тъжен ми отива).
Ти винаги ми липсваш и боли,
това, което мъчи –
ни убива.
Умираме по малко, но живеем.
Избрах да ме изгаря любовта.
От всяка рана в пепел 
тлее,
а после се възражда в красота.
На нас ще ни е топло в този огън.
(Във тебе лично ще оставя пламък).
Аз няма да съм само пеперуден спомен
и твоя сладка еротична влага.
Ще бъда по-реален в друго време –
това, в което ще сме 
аз и ти
ще дишаме във ритъм,
споделено
в очите ни от радост ще вали.
Не искам да изплакваме съдбата. 
Единствено тя смелите обича!
Живота е копринен и от злато
със щастие, когато ни облича!...

 

Danny Diester
03.12.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??