diesto (Данаил Антонов)
981 526
Dec 7, 2017, 12:55 PM

Не унивай! 

  Poetry » Love
760 8 5

Не искам да униваш. Не и ти.
(На мене да съм тъжен ми отива).
Ти винаги ми липсваш и боли,
това, което мъчи –
ни убива.
Умираме по малко, но живеем.
Избрах да ме изгаря любовта.
От всяка рана в пепел 
тлее,
а после се възражда в красота.
На нас ще ни е топло в този огън.
(Във тебе лично ще оставя пламък).
Аз няма да съм само пеперуден спомен
и твоя сладка еротична влага.
Ще бъда по-реален в друго време –
това, в което ще сме 
аз и ти
ще дишаме във ритъм,
споделено
в очите ни от радост ще вали.
Не искам да изплакваме съдбата. 
Единствено тя смелите обича!
Живота е копринен и от злато
със щастие, когато ни облича!...

 

Danny Diester
03.12.2017

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??