10 июл. 2012 г., 11:11  

Не викай Пожарната, мили!

2.5K 0 25

 

                           Не викай Пожарната, мили!
 
                      Дали отдавна времето изтече
                      на огнените ни игри любовни?...
                      Когато с тебе седнем вечер
                      на спомени разчоплени отново,
                      палим по цигара отмалели,
                      отпиваме от френския коняк
                      и тръгваме по лунните алеи,
                      и спираме се пак на онзи бряг,
                      където ти - бял силен гларус,
                      разперваше криле над мен
                      и вдишваше от мойта сладост,
                      разпален, огнен и смутен...
                         Димът цигарен замъглява
                         посивелите ми красоти,
                         когато огънче се разиграва
                         към полунощ във твоите очи...
                         И чашата конячна празна
                         Луната пълни с белия си плам,
                         който ни подгрява безобразно
                         без вина и без капка срам...
                         Пламтим, любими, пак горим!
                         Вулканът в нас не е изстинал!
                         С коняк, цигара, малко грим...
                         за гларус и девойка пак ще минем!
                                                  ...

                         Изгревът е вече седнал на перваза,

                         налива слънце в чашата кристална,

                         в която Бялата Луна на нас разказа

                          игрите си със Любовта пожарна...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Ивайло, Ема, Юлия, Таня, Галина! Красива вечер, приятели!
  • Истинско! Впечатлена съм, Таня! Много, много си добра!
  • харесах!
  • Наистина гори!!! Сериозен човек си ти, Таня!
  • Тука пиша 6-ца!!! На този сайт, какви ли нe ГЛУПОСТИ са оцeнeни със по 10-15 шeстици, и човeк сe пита: "Абe, мъжко ли съм - жeнско ли съм, ама за к'во са писани тия шeстици?!"
    Тук обачe ШEСТИЦАТА e "изтрадана"! ! Поздрав ТАНЯ, давай всe така!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...