Не викай Пожарната, мили!
Не викай Пожарната, мили!
Дали отдавна времето изтече
на огнените ни игри любовни?...
Когато с тебе седнем вечер
на спомени разчоплени отново,
палим по цигара отмалели,
отпиваме от френския коняк
и тръгваме по лунните алеи,
и спираме се пак на онзи бряг,
където ти - бял силен гларус,
разперваше криле над мен
и вдишваше от мойта сладост,
разпален, огнен и смутен...
Димът цигарен замъглява
посивелите ми красоти,
когато огънче се разиграва
към полунощ във твоите очи...
И чашата конячна празна
Луната пълни с белия си плам,
който ни подгрява безобразно
без вина и без капка срам...
Пламтим, любими, пак горим!
Вулканът в нас не е изстинал!
С коняк, цигара, малко грим...
за гларус и девойка пак ще минем!
...
Изгревът е вече седнал на перваза,
налива слънце в чашата кристална,
в която Бялата Луна на нас разказа
игрите си със Любовта пожарна...
© Татяна All rights reserved.
! Поздрав ТАНЯ, давай всe така!