Небесна сватба

Цигара-две и... малко водка.

Разходка някаква, но не със лодка.

Къде, защо и как? – ще каже само спътникът ми мрак.

Все търся аз една светулка.

За тебе мрак е враг – за мен е булка.

Таз булка бих помолил:

Айде, настъпи ме – ще те слушам

И не ще говоря вече само със звездите,

И в теб ще бъда сгушен,

А те си греят, дебелеят...

Нали наричат се звезди,не влизат в диалог,

А ако влязат... как боли!

Звезди, станете ми свидетел вий на тази сватба днес,

Кумувайте, за мен ще бъде чест…

„Горчиво” - викнаха звездите и в захлас...

Ооооооооо, сватбаааа...

А след това и смях...

Защо се смеете? Ами  сватба е  и май сме пили.

Нали добре дошли сме ние, гости мили.

А вий къде сте? Ми все на масата за гости.

Май сбъркахте реда, но Бог пак ще ви прости.

Горчивото пред сладкото ний слагаме в обратен ред,

Така тече си и животът – все отзад напред...

Отзад напред си пишем и мечтаем.

Дали така живеем?

А дали дерзаем?

Щом пишем, значи и живеем.

Проблемът е, че пием, но пък след това се смеем.

Звезди, сега за вас е пирова победа,

Но не забравяйте все пак - и някой вас ви гледа.

Кой??

Може би самият Бог...

Май много станаха въпросите,

Простете.

Беше монолог...