Небесна сватба
Небесна сватба
Цигара-две и... малко водка.
Разходка някаква, но не със лодка.
Къде, защо и как? – ще каже само спътникът ми мрак.
Все търся аз една светулка.
За тебе мрак е враг – за мен е булка.
Таз булка бих помолил:
Айде, настъпи ме – ще те слушам
И не ще говоря вече само със звездите,
И в теб ще бъда сгушен,
А те си греят, дебелеят...
Нали наричат се звезди,не влизат в диалог,
А ако влязат... как боли!
Звезди, станете ми свидетел вий на тази сватба днес,
Кумувайте, за мен ще бъде чест…
„Горчиво” - викнаха звездите и в захлас...
Ооооооооо, сватбаааа...
А след това и смях...
Защо се смеете? Ами сватба е и май сме пили.
Нали добре дошли сме ние, гости мили.
А вий къде сте? Ми все на масата за гости.
Май сбъркахте реда, но Бог пак ще ви прости.
Горчивото пред сладкото ний слагаме в обратен ред,
Така тече си и животът – все отзад напред...
Отзад напред си пишем и мечтаем.
Дали така живеем?
А дали дерзаем?
Щом пишем, значи и живеем.
Проблемът е, че пием, но пък след това се смеем.
Звезди, сега за вас е пирова победа,
Но не забравяйте все пак - и някой вас ви гледа.
Кой??
Може би самият Бог...
Май много станаха въпросите,
Простете.
Беше монолог...
© Румен Вълчев All rights reserved.
