Небесна сватба
Небесна сватба
Цигара-две и... малко водка.
Разходка някаква, но не със лодка.
Къде, защо и как? – ще каже само спътникът ми мрак.
Все търся аз една светулка.
За тебе мрак е враг – за мен е булка.
Таз булка бих помолил:
Айде, настъпи ме – ще те слушам
И не ще говоря вече само със звездите,
И в теб ще бъда сгушен,
А те си греят, дебелеят...
Нали наричат се звезди,не влизат в диалог,
А ако влязат... как боли!
Звезди, станете ми свидетел вий на тази сватба днес,
Кумувайте, за мен ще бъде чест…
„Горчиво” - викнаха звездите и в захлас...
Ооооооооо, сватбаааа...
А след това и смях...
Защо се смеете? Ами сватба е и май сме пили.
Нали добре дошли сме ние, гости мили.
А вий къде сте? Ми все на масата за гости.
Май сбъркахте реда, но Бог пак ще ви прости.
Горчивото пред сладкото ний слагаме в обратен ред,
Така тече си и животът – все отзад напред...
Отзад напред си пишем и мечтаем.
Дали така живеем?
А дали дерзаем?
Щом пишем, значи и живеем.
Проблемът е, че пием, но пък след това се смеем.
Звезди, сега за вас е пирова победа,
Но не забравяйте все пак - и някой вас ви гледа.
Кой??
Може би самият Бог...
Май много станаха въпросите,
Простете.
Беше монолог...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Вълчев Всички права запазени
