8 янв. 2021 г., 11:32

Него нищо не го спира

648 0 0

Не искам да мълча,

дъжда във мен напира

и става ураган.

Него нищо не го спира,

оставя дома разпилян.

 

Не искам да мълча,

искам всичко да му кажа,

а времето не спира да тече.

Него нищо не го спира,

къшеи душа вече то завлече,

оставя сърцето самотно.

 

А то е като черна сврака –

мръсна, кална и проскубана.

То дири слънце в мрака

и него нищо не го спира,

защото вече нищо не разбира.

 

Облачета бягат из душата

и бурни ветрове ги гонят.

Притварям аз очи да видя мрака,

но него нищо не го спира.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...