8 янв. 2021 г., 11:32

Него нищо не го спира

645 0 0

Не искам да мълча,

дъжда във мен напира

и става ураган.

Него нищо не го спира,

оставя дома разпилян.

 

Не искам да мълча,

искам всичко да му кажа,

а времето не спира да тече.

Него нищо не го спира,

къшеи душа вече то завлече,

оставя сърцето самотно.

 

А то е като черна сврака –

мръсна, кална и проскубана.

То дири слънце в мрака

и него нищо не го спира,

защото вече нищо не разбира.

 

Облачета бягат из душата

и бурни ветрове ги гонят.

Притварям аз очи да видя мрака,

но него нищо не го спира.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...