Него нищо не го спира
641
0
0
Не искам да мълча,
дъжда във мен напира
и става ураган.
Него нищо не го спира,
оставя дома разпилян.
Не искам да мълча,
искам всичко да му кажа,
а времето не спира да тече.
Него нищо не го спира,
къшеи душа вече то завлече,
оставя сърцето самотно.
А то е като черна сврака –
мръсна, кална и проскубана.
То дири слънце в мрака
и него нищо не го спира,
защото вече нищо не разбира.
Облачета бягат из душата
и бурни ветрове ги гонят.
Притварям аз очи да видя мрака,
но него нищо не го спира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
