Не искам да мълча,

дъжда във мен напира

и става ураган.

Него нищо не го спира,

оставя дома разпилян.

Не искам да мълча,

искам всичко да му кажа,

а времето не спира да тече.

Него нищо не го спира,

къшеи душа вече то завлече,

оставя сърцето самотно.

А то е като черна сврака –

мръсна, кална и проскубана.

То дири слънце в мрака

и него нищо не го спира,

защото вече нищо не разбира.

Облачета бягат из душата

и бурни ветрове ги гонят.

Притварям аз очи да видя мрака,

но него нищо не го спира.