24 сент. 2009 г., 01:07

Неизпратено писмо

612 0 7

Неизпратено писмо

 

За сетен път се будя,

преди да съм заспал

и пак ми е хубаво,

и отново си спомних,

че имам жена

и дете,

че и аз съм имал някога

детство.

 

Разстоянията са химери,

които стряскат слабите.

Сега пак ви намерих.

И така ми се прииска да грабя

и обич, и мъка,

че никога,

за никого

да няма безпътие.

 

А иначе –

аз...

съм добре.

Тази вечер

слънцето ми обеща,

че ще си легне,

но няма да умре...

Е...,

хайде,

че простенва новият ден.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...