24 сент. 2009 г., 01:07

Неизпратено писмо

616 0 7

Неизпратено писмо

 

За сетен път се будя,

преди да съм заспал

и пак ми е хубаво,

и отново си спомних,

че имам жена

и дете,

че и аз съм имал някога

детство.

 

Разстоянията са химери,

които стряскат слабите.

Сега пак ви намерих.

И така ми се прииска да грабя

и обич, и мъка,

че никога,

за никого

да няма безпътие.

 

А иначе –

аз...

съм добре.

Тази вечер

слънцето ми обеща,

че ще си легне,

но няма да умре...

Е...,

хайде,

че простенва новият ден.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...