24 сент. 2009 г., 01:07

Неизпратено писмо

618 0 7

Неизпратено писмо

 

За сетен път се будя,

преди да съм заспал

и пак ми е хубаво,

и отново си спомних,

че имам жена

и дете,

че и аз съм имал някога

детство.

 

Разстоянията са химери,

които стряскат слабите.

Сега пак ви намерих.

И така ми се прииска да грабя

и обич, и мъка,

че никога,

за никого

да няма безпътие.

 

А иначе –

аз...

съм добре.

Тази вечер

слънцето ми обеща,

че ще си легне,

но няма да умре...

Е...,

хайде,

че простенва новият ден.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...