Неизпратено писмо
Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних,
че имам жена
и дете,
че и аз съм имал някога
детство.
Разстоянията са химери,
които стряскат слабите.
Сега пак ви намерих.
И така ми се прииска да грабя
и обич, и мъка,
че никога,
за никого
да няма безпътие.
А иначе –
аз...
съм добре.
Тази вечер
слънцето ми обеща,
че ще си легне,
но няма да умре...
Е...,
хайде,
че простенва новият ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
