Неизпратено писмо
Неизпратено писмо
За сетен път се будя,
преди да съм заспал
и пак ми е хубаво,
и отново си спомних,
че имам жена
и дете,
че и аз съм имал някога
детство.
Разстоянията са химери,
които стряскат слабите.
Сега пак ви намерих.
И така ми се прииска да грабя
и обич, и мъка,
че никога,
за никого
да няма безпътие.
А иначе –
аз...
съм добре.
Тази вечер
слънцето ми обеща,
че ще си легне,
но няма да умре...
Е...,
хайде,
че простенва новият ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
