Sep 24, 2009, 1:07 AM

Неизпратено писмо

  Poetry
610 0 7

Неизпратено писмо

 

За сетен път се будя,

преди да съм заспал

и пак ми е хубаво,

и отново си спомних,

че имам жена

и дете,

че и аз съм имал някога

детство.

 

Разстоянията са химери,

които стряскат слабите.

Сега пак ви намерих.

И така ми се прииска да грабя

и обич, и мъка,

че никога,

за никого

да няма безпътие.

 

А иначе –

аз...

съм добре.

Тази вечер

слънцето ми обеща,

че ще си легне,

но няма да умре...

Е...,

хайде,

че простенва новият ден.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...