8 нояб. 2017 г., 21:33

Неродена приказка

1.1K 1 10

Разстила в тиха вечер,

звезден губер...

Вселената изпълнена с обич!

Гальовно ни подканя –

поглед към нея да отправим

и дарява ни с приказни вълшебства.

И някъде там сред звездна тишина,

мечтите ни – като звезден благослов

се вплитат, докосвайки –

триизмерното пространство...

превръщат се в неродена приказка!

И ето ме вървя сред звездни водопади

в косата вплела съм изумрудени цветя

и тъй ефирно те докосвам в съня ти...

Ела, подай ръка да ти покажа –

една галактика от звездни чудеса!

 

08.11.2017г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мили приятели, благодаря ви от цялото си сърце и душа
    за хубавите думи и коментари.Бъдете благословени!
  • А приказката вече е родена
    за една галактика
    "от звездни чудеса"
  • Красота!Видях ги тези водопади!Поздравления за стихотворението,Катя!
  • Красива е космичната ти приказка, Катя! Поздрави!
  • Кате,искаш ме, не искаш ме, подавам ръка и идвам с теб
    Поздрави.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...