Неродена приказка

Поезия » Свободен стих

1.1K 1 10

Разстила в тиха вечер,

звезден губер...

Вселената изпълнена с обич!

Гальовно ни подканя –

поглед към нея да отправим

и дарява ни с приказни вълшебства.

И някъде там сред звездна тишина,

мечтите ни – като звезден благослов

се вплитат, докосвайки –

триизмерното пространство...

превръщат се в неродена приказка!

И ето ме вървя сред звездни водопади

в косата вплела съм изумрудени цветя

и тъй ефирно те докосвам в съня ти...

Ела, подай ръка да ти покажа –

една галактика от звездни чудеса!

08.11.2017г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izumrudkata (Катя)

Мили приятели, благодаря ви от цялото си сърце и душа
за хубавите думи и коментари.Бъдете благословени!

2017-11-09T22:55:53+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

А приказката вече е родена
за една галактика
"от звездни чудеса"

2017-11-09T20:46:13+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Красота!Видях ги тези водопади!Поздравления за стихотворението,Катя!

2017-11-09T18:10:41+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красива е космичната ти приказка, Катя! Поздрави!

2017-11-09T10:00:21+02:00
Violet_86 (Виолета)

Кате,искаш ме, не искаш ме, подавам ръка и идвам с теб
Поздрави.

2017-11-09T08:46:24+02:00