19 мая 2024 г., 17:07

Несбъднати вселени

732 8 9

Сливат се небето и земята,

сякаш искат в миг да се целунат.

Хладен порив избледнял от мрака

на голгота в сивото разпънат.

 

Бури, урагани ги разделят

по всевечния им път в съвместност.

Дните безвъзвратно се променят 

в мним обет за обич и за вечност.

 

Спуска се небето да обгърне

в паст мъглива порив на земята.

Тя обречена да го прегърне,

пламва в свойта огнена позлата.

 

Ин и Ян в стремеж да се допълнят

само заедно, в едно са цели.

Границата между тях предел е

между вечни срещи и раздели.

 

Сливат се небето и земята -

среща на несбъднати вселени.

В кръговрат от любовта им свята

болките греховни са родени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав финал! 👍
  • Харесва ми, Злати!
    Поздравления!
  • Хубав стих!
    Поздравления, Злати!
  • Ах, ах! Прекрасно!
  • "Ин и Ян в стремеж да се допълнят
    само заедно, в едно са цели.
    Границата между тях предел е
    между вечни срещи и раздели"... А ние, кога успешно, кога - не, балансираме между тяхното цяло... Хубав стих, Злати, поздравления!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...