Ромашка (Златка Чардакова)
151 1317
19.05.2024 г., 17:07 ч.

Несбъднати вселени 

  Поезия » Философска
283 8 10

Сливат се небето и земята,

сякаш искат в миг да се целунат.

Хладен порив избледнял от мрака

на голгота в сивото разпънат.

 

Бури, урагани ги разделят

по всевечния им път в съвместност.

Дните безвъзвратно се променят 

в мним обет за обич и за вечност.

 

Спуска се небето да обгърне

в паст мъглива порив на земята.

Тя обречена да го прегърне,

пламва в свойта огнена позлата.

 

Ин и Ян в стремеж да се допълнят

само заедно, в едно са цели.

Границата между тях предел е

между вечни срещи и раздели.

 

Сливат се небето и земята -

среща на несбъднати вселени.

В кръговрат от любовта им свята

болките греховни са родени.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав финал! 👍
  • Харесва ми, Злати!
    Поздравления!
  • Хубав стих!
    Поздравления, Злати!
  • Ах, ах! Прекрасно!
  • "Ин и Ян в стремеж да се допълнят
    само заедно, в едно са цели.
    Границата между тях предел е
    между вечни срещи и раздели"... А ние, кога успешно, кога - не, балансираме между тяхното цяло... Хубав стих, Злати, поздравления!
  • Разкош!
  • Много е хубаво!
  • Много е хубаво!
  • Чудесен стих, Ромашка!
    Задълбочено развит и въздействащ. Поздравявам те!
  • "Сливат се небето и земята -
    среща на несбъднати вселени.
    В кръговрат от любовта им свята
    болките греховни са родени".
    Много е хубаво, Злати!💖💖💖
Предложения
: ??:??