12 мар. 2009 г., 09:03

Нещастната жена

3.2K 5 42

НЕЩАСТНАТА ЖЕНА

 

Нещастната жена е като заем,

безлихвено поет от некадърник.

И не че всеки ще я приласкае –

тя чака своя мъж да се завърне.

 

Нещастната жена любов не знае...

Съдбата ѝ е злата ѝ свекърва.

Късметът ѝ – коварен и нетраен,

щастливите ѝ мигове изтърва...

 

Нещастните жени са си такива –

помощници домашни чак до гроба...

В тях женственото бързо си отива

и доизтляват с тази зла прокоба...

 

Нещастната жена е търпелива...

Прощава всичко и лекува рани...

И да се мръщи хич не ѝ отива!...

... Нещастната жена... е във дома ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, хората четат, поезия също. 👍
  • Преди 12г. нямаше опция за поставяне в любими. Но поезията на Ванилин Гавраилов винаги е била любима за мнозина. И ще бъде.
  • Хареса ми, поздравления!
  • Това стихотворение е по-скоро социално, не е "друга" поезия. Дали е хубаво, или - не, аз лично не знам. Обаче, има 1789 прочита, на 1 е любимо, и 39 коментара. Хората четат поезия. Четат и новините, и некролозите по стълбовете, а и обявите за работа също. Хората четат.
  • Да, аз не мога да пиша поезия, но от дете обичам да чета хубави стихотворения. Майсторе, (добре е да ползваме хубавия звателен падеж, нали?) Ванилин е много добър поет, но има доста недовършени работи. По стечение на обстоятелствата го познавам от много години. Молил съм го да пръдължи, но той има друго решение. Което трябва да уважим. Иначе да, изглежда, че само мърморя в коментарите си... .
    Едната стихосбирка на Ванилин е с предговор от Любомир Левчев (зная, че някои го недолюбват, но това за мен е без значение). И за давността си съвсем прав! Той има рецитали и,струва ми се преводи, и в прибалтийските страни. Мисля Естония.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...