12.03.2009 г., 9:03

Нещастната жена

3.2K 5 42

НЕЩАСТНАТА ЖЕНА

 

Нещастната жена е като заем,

безлихвено поет от некадърник.

И не че всеки ще я приласкае –

тя чака своя мъж да се завърне.

 

Нещастната жена любов не знае...

Съдбата ѝ е злата ѝ свекърва.

Късметът ѝ – коварен и нетраен,

щастливите ѝ мигове изтърва...

 

Нещастните жени са си такива –

помощници домашни чак до гроба...

В тях женственото бързо си отива

и доизтляват с тази зла прокоба...

 

Нещастната жена е търпелива...

Прощава всичко и лекува рани...

И да се мръщи хич не ѝ отива!...

... Нещастната жена... е във дома ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, хората четат, поезия също. 👍
  • Преди 12г. нямаше опция за поставяне в любими. Но поезията на Ванилин Гавраилов винаги е била любима за мнозина. И ще бъде.
  • Хареса ми, поздравления!
  • Това стихотворение е по-скоро социално, не е "друга" поезия. Дали е хубаво, или - не, аз лично не знам. Обаче, има 1789 прочита, на 1 е любимо, и 39 коментара. Хората четат поезия. Четат и новините, и некролозите по стълбовете, а и обявите за работа също. Хората четат.
  • Да, аз не мога да пиша поезия, но от дете обичам да чета хубави стихотворения. Майсторе, (добре е да ползваме хубавия звателен падеж, нали?) Ванилин е много добър поет, но има доста недовършени работи. По стечение на обстоятелствата го познавам от много години. Молил съм го да пръдължи, но той има друго решение. Което трябва да уважим. Иначе да, изглежда, че само мърморя в коментарите си... .
    Едната стихосбирка на Ванилин е с предговор от Любомир Левчев (зная, че някои го недолюбват, но това за мен е без значение). И за давността си съвсем прав! Той има рецитали и,струва ми се преводи, и в прибалтийските страни. Мисля Естония.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...