Петър1 (Петър Димитров)
72 4644
16 нояб. 2024 г., 21:19

Никога някога 

  Поэзия
115 6 9

Някога до морето ходехме -

плувахме, гмуркахме се.

И скришом пушихме цигари.

Горещи пясъци краката изгаряха,

докато намерим джапанките.

 

Никога някога:

в лепкавите юнски нощи;

с аромат на цъфнали липи,

и сладките смокини в моя двор -

сладки като устните на онова момиче.

 

Никога някога:

Мама навън, а пипер - за вечеря;

нанизите сафрид на дядо -

чирузите на стената.

А ние, децата на тази махала -

под ясена отсреща, в тъмното.

 

Никога някога:

Топлият хляб от далечната фурна,

Арменецът с двата коня,

а зад тях – файтонът.

 

И една баба, която ме пита:

— Топъл ли е хлябът, баби?

После си отчупва краищник.

© Петър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 😊
  • Да се размечтае човек.
  • Докато се бях вдигнала на пръсти и протягах врат, така ме жилна една пчела на кварталната фурна - от тези с външен дървен тезгях...
  • Някога просто живеехме,
    Никога не мислехме,
    Че някога ще дойде време,
    Което миналото ни
    Ще иска да ни вземе,
    И дали ще намираме време
    Просто да се посмеем...
  • Чудесно! И стихчето е чудесно, и детството ни беше чудесно! А в нашата селска махала в тъмното гонехме светулките...
  • Все пак е добре,че останали стихове помнят детството, любовите!
    Поздравления, Петър 1!
  • Петьо!!! 👍
  • Поезията отразява най-ярките, но и най-деликатните отблясъци на слънцето. Това се случва с малко думи, и за части от секундата. Прозата е по-обстойна - тя разнищва светлината, по начина, по който го прави кристална призма. После се чуди как да събере в едно отделните, вече независими цветове. Понякога почти успява. Тогава на хората, които четат им става хубаво, и леко на душата. Благодаря ви!
  • Някога...беше детството и тези прекрасни емоции! Поздравления, много ми хареса!
Предложения
: ??:??