Никога някога
Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките.
Никога някога:
в лепкавите юнски нощи;
с аромат на цъфнали липи,
и сладките смокини в моя двор -
сладки като устните на онова момиче.
Никога някога:
Мама навън, а пипер - за вечеря;
нанизите сафрид на дядо -
чирузите на стената.
А ние, децата на тази махала -
под ясена отсреща, в тъмното.
Никога някога:
Топлият хляб от далечната фурна,
Арменецът с двата коня,
а зад тях – файтонът.
И една баба, която ме пита:
— Топъл ли е хлябът, баби?
После си отчупва краищник.
© Петър Димитров All rights reserved.
