Ноември е пътеката към края...
Докато заспиваш...
... за нищо не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна...
следите ми са само сън
събудиш ли се – става сложно...
не съм постеля... нямам дом
дори и думите ми са измамни
ти не ми вярвай... аз съм зов
обикнеш ли ме – ставаш странник
и всеки пристан е химера
по дланите ми впила се в безкрая
тя есента е само болка
ноември е пътеката към края...
ти само не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна
аз цялата съм просто сън
и те обичам безпосочно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
