12.11.2015 г., 21:50 ч.

Ноември е пътеката към края... 

  Поезия
1012 0 16

 

Докато заспиваш...

 

... за нищо не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна...
следите ми са само сън
събудиш ли се – става сложно...
не съм постеля... нямам дом
дори и думите ми са измамни
ти не ми вярвай... аз съм зов
обикнеш ли ме – ставаш странник
и всеки пристан е химера
по дланите ми впила се в безкрая
тя есента е само болка
ноември е пътеката към края...
ти само не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна
аз цялата съм просто сън

и те обичам безпосочно...

 

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нали? Благодаря, Светла... виждам, че си трасирала по творбите ми... Радвам се, че си намерила нещичко за себе си в думите ми!
  • Да... това е ноември...
  • О, да! Прекрасно!
  • Много хубаво!
  • Страхотна приспивана песен си сътворила.
  • Много хубаво!
  • Реалност и разстояние приютява, по мистичен начин, стихотворението Ти, Бети за да се срещнат в пространството на Любовта душите. Сърдечни поздрави!
  • Благодаря ви!
  • Красота!!!
  • Красиво, меланхолично, есенно, магично!
  • Много ми хареса!
    Браво!
  • Прекрасно...
  • ... с две леви съм, Таня... май единственото, което мога да правя с ръцете си е да свиря...

    Благодаря!
  • Странна асоциация направих, докато си препрочитах стихотворението ти. Представих си как меката и безформена глина постепенно се превръща в красива ваза, въртейки се между ръцете на изкусен майстор
Предложения
: ??:??