Ноември е пътеката към края...

Poetry

1.3K 0 16

Докато заспиваш...

... за нищо не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна...
следите ми са само сън
събудиш ли се – става сложно...
не съм постеля... нямам дом
дори и думите ми са измамни
ти не ми вярвай... аз съм зов
обикнеш ли ме – ставаш странник
и всеки пристан е химера
по дланите ми впила се в безкрая
тя есента е само болка
ноември е пътеката към края...
ти само не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна
аз цялата съм просто сън

и те обичам безпосочно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beti

Нали? Благодаря, Светла... виждам, че си трасирала по творбите ми... Радвам се, че си намерила нещичко за себе си в думите ми!

2018-11-17T23:51:49+02:00
contessa (Светла Асенова)

Да... това е ноември...

2018-11-14T14:24:03+02:00
beti

2016-04-29T12:23:19+03:00
askme

О, да! Прекрасно!

2016-04-28T08:59:19+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Много хубаво!

2016-04-28T08:56:21+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0