Nov 12, 2015, 9:50 PM

Ноември е пътеката към края...

  Poetry
1.3K 0 16

 

Докато заспиваш...

 

... за нищо не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна...
следите ми са само сън
събудиш ли се – става сложно...
не съм постеля... нямам дом
дори и думите ми са измамни
ти не ми вярвай... аз съм зов
обикнеш ли ме – ставаш странник
и всеки пристан е химера
по дланите ми впила се в безкрая
тя есента е само болка
ноември е пътеката към края...
ти само не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна
аз цялата съм просто сън

и те обичам безпосочно...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нали? Благодаря, Светла... виждам, че си трасирала по творбите ми... Радвам се, че си намерила нещичко за себе си в думите ми!
  • Да... това е ноември...
  • О, да! Прекрасно!
  • Много хубаво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...