25 февр. 2012 г., 01:49

Нощта и Денят

530 0 2

Нощта е блудница със виолетови очи.

Примамва тя случайни минувачи.

В скандална рокля под фенерите стърчи.

Любов предлага – само за петаче.

 

Денят е млад, изкусен, бърз крадец.

В дома ти влиза само за минути.

Опипва всичко като някакъв слепец.

Отнася спомени, мечти, лица нечуто.

 

Те двамата се срещат точно в шест.

По здрач веднъж и рано сутрин също.

Той все ù носи  скъпа и желана  вещ,

а тя го милва с обиграни пръсти.

 

Красиво странна двойка са, нали?

Заглеждат ги случайни минувачи.

Над тях любов на атоми вали,

горчи Зората и заплаква Здрачът.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега е един през ноща на мибила имам интернет и прочетох последното и макар че не виждам добре не мога да не аплодирам
  • Много, много ми допадат такива стихове!
    И този е близко до мен.
    Поздравления от сърце!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...