Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път.
Колата, ключовете, мръсните чинии,
Разходка с кучето, когато вън вали.
Времето минава неусетно, някак си на пръсти.
И изведнъж разбираш, че си вече стар.
Една минорна нотка гърлото ти свива.
Дойде ли? Вече? Как така?
Това ли бе животът моя вечен. ...