Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя.
И пак ще съм сълзливо изречение.
И времето безмълвно ще го моля,
да бърза за това стихотворение,
в което ще напиша осем букви,
и после с още десет ще завърша.
"Обичам те!"- докосвайки те с устни.
"Щастлив съм!" Цял живот ще те прегръщам. ...