Обичам те! Щастлив съм!
Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя.
И пак ще съм сълзливо изречение.
И времето безмълвно ще го моля,
да бърза за това стихотворение,
в което ще напиша осем букви,
и после с още десет ще завърша.
"Обичам те!"- докосвайки те с устни.
"Щастлив съм!" Цял живот ще те прегръщам.
Тогава ще си спомняш със усмивка,
как тъжните ми, чакащи очи,
такива са били, защото липсваш,
и колко бях без теб, че да боли...
А аз ще замълчавам в мене бурите.
Повярвай ми - пожари вледенявам!
Не зная само колко ще ми струва?
Единствено за Теб си заслужава...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
