Обичам те! Щастлив съм!
Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя.
И пак ще съм сълзливо изречение.
И времето безмълвно ще го моля,
да бърза за това стихотворение,
в което ще напиша осем букви,
и после с още десет ще завърша.
"Обичам те!"- докосвайки те с устни.
"Щастлив съм!" Цял живот ще те прегръщам.
Тогава ще си спомняш със усмивка,
как тъжните ми, чакащи очи,
такива са били, защото липсваш,
и колко бях без теб, че да боли...
А аз ще замълчавам в мене бурите.
Повярвай ми - пожари вледенявам!
Не зная само колко ще ми струва?
Единствено за Теб си заслужава...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
