21 июл. 2024 г., 20:25

Обреди на словото 

  Поэзия » Гражданская
108 2 4

Като обезумяло е слънцето 

в петите събужда трепети

и стеле зной и пожълтяло време.

В листите на бит, народност и култура 

хората - единствени, каквито са 

и каквито ги очакваме.

В разнобойности на светове и

илюстрации на безсънна земя 

се отгатват записи на мъдростта

и следи от недоразумения. 

Преди да се обърне 

погледът към неизбродна тишина,

расте език в издишаните думи

на споделеното пространство.

 

Мария Славова 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за мнението. Всеки е в различна роля, първо става човек, после гражданин, после мъж, жена. Важно е да Си човек. И сега да се замислим може би какво от това, което е дадено/платено на кои трябва да се разпредели, ако не е направено.
  • Да ви кажа честно, изненадва ме това стихотворение, и то приятно. Но някои думи звучат като проза, вмъкната в поезия. Например: “В листите на бит, народност и култура
    хората - единствени, каквито са
    и каквито ги очакваме.” И няма глаголи. Странно.
  • Благодаря, г-н Станев. Друг свят означава други пътища.
  • "В разнобойности на светове и
    илюстрации на безсънна земя
    се отгатват записи на мъдростта
    и следи от недоразумения."
    Всеки добронамерен акт или всеки злощастен експеримент носят трайни последствия за обитателите на този прекрасен свят!🌏
    Поздравления, Мария!🙏
Предложения
: ??:??