Като обезумяло е слънцето
в петите събужда трепети
и стеле зной и пожълтяло време.
В листите на бит, народност и култура
хората - единствени, каквито са
и каквито ги очакваме.
В разнобойности на светове и
илюстрации на безсънна земя
се отгатват записи на мъдростта
и следи от недоразумения.
Преди да се обърне
погледът към неизбродна тишина,
расте език в издишаните думи
на споделеното пространство.
Мария Славова
© Мария All rights reserved.