Jul 21, 2024, 8:25 PM

Обреди на словото

  Poetry » Civic
615 2 4

Като обезумяло е слънцето 

в петите събужда трепети

и стеле зной и пожълтяло време.

В листите на бит, народност и култура 

хората - единствени, каквито са 

и каквито ги очакваме.

В разнобойности на светове и

илюстрации на безсънна земя 

се отгатват записи на мъдростта

и следи от недоразумения. 

Преди да се обърне 

погледът към неизбродна тишина,

расте език в издишаните думи

на споделеното пространство.

 

Мария Славова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мнението. Всеки е в различна роля, първо става човек, после гражданин, после мъж, жена. Важно е да Си човек. И сега да се замислим може би какво от това, което е дадено/платено на кои трябва да се разпредели, ако не е направено.
  • Да ви кажа честно, изненадва ме това стихотворение, и то приятно. Но някои думи звучат като проза, вмъкната в поезия. Например: “В листите на бит, народност и култура
    хората - единствени, каквито са
    и каквито ги очакваме.” И няма глаголи. Странно.
  • Благодаря, г-н Станев. Друг свят означава други пътища.
  • "В разнобойности на светове и
    илюстрации на безсънна земя
    се отгатват записи на мъдростта
    и следи от недоразумения."
    Всеки добронамерен акт или всеки злощастен експеримент носят трайни последствия за обитателите на този прекрасен свят!🌏
    Поздравления, Мария!🙏

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...